Над 2 500 000 лева приход от обектите ни в ЮНЕСКО
10 са родните културно-исторически и естествени феномена в международния указател
Над два милиона и половина доходи са донесли за 2017 година българските обекти в листата на международното материално културно завещание на ЮНЕСКО. Цифрите, несъмнено, са ненапълно относителни, защото централизирана информация за това няма нито в Министерството на културата, нито в Министерството на туризма. Някои от музеите, отговарящи за съответните монументи, пазят данните като конфиденциални. Другаде обектите от този лист се посещават „ в пакет “ с други в съседство, само че отвън листата на организацията към Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета. На трети места пък, като Старинния Несебър и комплекса на Рилския манастир, приходите от културен туризъм се съчетават с тези от други типове туризъм.
Българските обекти, включени в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО, към този момент са 7 – Казанлъшката тракийска гробница, Боянската черква, Ивановските скални църкви край Русе, Мадарският конник край Шумен, Стария град в Несебър, Рилският манастир и тракийската гробница в с. Свещари, а в листата с естественото завещание на света са 3 – Национален парк Пирин, естествен резерват Сребърна и старите вековни букови гори на Карпатите и други райони в Европа (съвместно с други европейски държави). За съпоставяне – Италия и Гърция, европейските страни, директно след които за наша горделивост се нареждаме по броя на непокътнатите културно-исторически монументи, са вкарали общо надлежно 44 и 17 обекта в тези описи. Гръцките забележителности обаче са вписани там надалеч по-късно от родните. Ние сме съизмерими с белгийците, които в сърцето на Европа са записали също 10 феномена в регистъра.
ЮНЕСКО не е финансираща организация, тъй че България не получава нищо от нея за поддръжка и механически нововъведения на обектите. По-скоро е противоположното – тя би трябвало да влага, с цел да ги резервира в подобен тип, че да дават отговор на международните критерии, свидетелства опитът на попадналите в листите. Но пък не става дума и единствено за авторитет: тези обекти по принцип се чака да генерират огромен туристически поток и надлежно забележителна възвращаемост на вложените средства. В чужбина има организации, които провеждат турове особено към тях. Важно е обаче и по какъв начин ще ги разпространяваме, което е въпрос на национална политика.
Казанлъшката тракийска гробница е измежду първите наши забележителности, признати в листата – през 1979 година Всъщност там посетителите влизат в „ препис “ на паметника, който може да бъде прегледан във всеки ден през годината. Още през 1973-1974 година от екип, управителен от арх. Младен Панчев, е построено копие в мащаб 1:1 за туристите, с цел да се запази оригиналът. За 2017-а над 41 000 души (над 24 хиляди българи и съвсем 17 хиляди чужденци) са се отбили в него, генерирайки доход от повече от 165 000 лева при междинна цена на билета 4 лева (стандартният е 6 лева, само че има разнообразни отстъпки и пакетни билети). Сумите се реинвестират в обекта. Все повече любознателни от азиатските страни – Япония, Китай, Тайван, имат интерес към гробницата, установил е Момчил Маринов – шефът на локалния исторически музей „ Искра “, който стопанисва старината. Музеят е извършил план за дигитализиране на съществени експонати от тракийската ера, а преди 4 години бе възобновено напълно експозиционното пространство в копието на тракийската гробница.
Паметникът от ІV-ІІІ в прочие Хр. е единственият от този тип в целия свят. Но в истинската гробница се влиза единствено и само от експерти. Казанлъшката тракийска гробница е самобитна „ ракета притежател “ за вписването на Долината на тракийските владетели в листата на ЮНЕСКО, изяснява той. През 2016 година Долината на тракийските владетели бе вписана в Индикативната листа (на чакащи утвърждение обекти) на ЮНЕСКО, прецизира зам.-директорът Радослав Петков. Статутът на зоната, в която се намира паметникът, не разрешава осъществяването на никакви действия, които биха могли да застрашат положението му.
Що се отнася до тракийската гробница в с. Свещари (в листата от 1985 г.), там посетителите влизат в оригинала от първата половина на ІІІ в.пр. Хр. - царска гробница, в която евентуално е заровен гетският държател Дромихет. Около 15 000 души са я посетили през 2017 година - с 4-5% повече от миналата, инкасирайки по груби сметки близо 100 000 лева при цена на общоприетия билет 10 лева и 50% понижение за учащи и пенсионери. „ Звучи малко нескромно, само че това е един от най-добре поддържаните български монументи в листата на ЮНЕСКО. Тъй като предоставяме за достъп оригинал, съблюдава се избран ограничаващ режим-заедно могат да влязат най-много 8 души плюс екскурзовод за 15 минути, всяка седмица осигуряваме 48 часа профилактика, а от зимния сезон от декември до март обектът не работи “, уточни за „ Монитор “ Боряна Матева, шеф на Историческия музей в Исперих, който се грижи за гробницата в Свещари. Разходите са солидни: единствено електрическата енергия зиме коства 3000 лева месечно, 10 души обслужват обекта, само че той съумява да се самофинансира, акцентира тя.
Приблизителните доходи от входни такси за Ивановските средновековни скални църкви от ХІІІ в. са в размер на 50 000 лева, като през 2017 година са ги посетили повече от 14 400 души, над 6000 от които чужденци, споделя Силвия Костадинова от Регионалния исторически музей в Русе. В момента чака утвърждение план по стратегия „ Трансгранично съдействие “ за построяването на посетителски център. За обекта, който е в листата на ЮНЕСКО от 1979-а, се прави периодически отчет, който отразява положението му.
Боянската черква под разпореждането на Националния исторически музей през 2017-а е посетена от 75 700 души – с над 20 000 повече от миналата, което се изяснява с по-добра реклама и повишен брой на нискотарифните туристически полети, акцентира специалистът Мариана Трифонова. Обектът е обичан на испанци и италианци. И сегашният шеф доцент Бони Петрунова, и някогашният проф. Божидар Димитров обявиха, че приходите от него са комерсиална загадка. Но при цени на билетите (индивидуални и комбинирани) 10, 12, 14 лева (има и понижения по 1 и 2 лева.), евентуално те се движат сред 500 и 750 хиляди. Сумите за поддръжка, реституция и така нататък варират според от потребностите, като се отделят от общия бюджет на НИМ, който дава отговор общо за 4 филиала. Божидар Димитров изясни, че е правил последно реституция напълно с дарения на стойност близо 200 000 лева.
Националният историко-археологически резерват Мадара е събрал в едно богата история, многообразие от археологически монументи, красива природа и неповторим скален релеф – Мадарския конник.
Скалният барелеф Мадарският конник, който се стопанисва от Регионалния исторически музей – Шумен, през 2016 година е бил посетен от 62 607 туристи, а през 2017 година - от 65 696, с над 3000 повече. Около една трета от приходите, които паметникът носи от културно-исторически туризъм, се реинвестират в поддръжката му, изясни шефът на музея Даниел Руменов. Държавна дотация те не получават. Цената на билетите там е 5 лева, 2 лева за пенсионери и учащи, само че има и категории, които имат право на безвъзмезден достъп. Ако по хипотеза приемем, че междинната платена сума за вход е 3 лева, приходите не би трябвало да са по-малко от 197 000 - 200 000 лева
Разкошните барелефи в Свещари приказват за високоразвитата просвета на тракийското племе гети.
Около 500 000 лева доходи тази година е осъществил музеят в Стария град на Несебър, който управлява 8 обекта и експозиции от целия комплекс, фигуриращ в листата на ЮНЕСКО. Иначе няма по какъв начин да се дефинира какъв брой от курортистите, пристигнали там за отмора, са минали през старинната част на града и къде какъв брой са похарчили. В музея „ Старинен Несебър “ през 2017-а, която се регистрира като добра година, са се разписали близо 125 000 гости, 90% от които чужденци, разкрива шефът Петя Кияшкина. Комбинираният билет там коства 25 лева, самостоятелните са по 6, 3 и така нататък - създадена е богата система от понижения. Стария Несебър е обект на годишен мониторинг от ЮНЕСКО, само че паниката за отпадането му от листата е пресилена. Той даже не е разгласен за „ монумент в риск “ и не може автоматизирано да бъде изваден от там, а и общината взема ограничения обстановката да се усъвършенства, разяснява Кияшкина.
Приходите от музейната експозиция в комплекса на Рилския манастир предходната година са 451 000 лева, обезпечени от 79 000 туристи, които по отношение на 2016-а са се нараснали с близо 17 000, посочи директорката на музея към обителта Живка Мантаркова. За последната година е получена и държавна дотация в размер на 200 000 лева
Ивановските скални църкви пазят средновековни фрески.
Как се влиза в влиятелния лист
Включването на културен монумент или естествена забележителност в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО се прави по строго избрана процедура. Първата стъпка е заявление от страна на съответната страна, че желае даден монумент да бъде включен в регистъра. Тогава той се вписва в така наречен „ индикативна листа “. Към министъра на културата действа Работна група за актуализиране на тази индикативна листа за България. В момента в нея от 1984 година чакат античният град Никополис пъкъл Иструм, Бачковският манастир, късноантичната гробница в Силистра, пещерата Магура с рисунки от бронзовата епоха, Мелник с Роженски манастир, две неолитни селища до Стара Загора, Побитите камъни, Белоградчишките скали, а от 2004 година - Стария Пловдив, тракийската гробница със фрески край с. Александрово и други
Искането за регистриране като международно завещание може да се прави единствено за недвижими културни полезности със статут „ национално значение “, включени в Индикативната листа за културно и естествено завещание на България минимум една година преди показване на кандидатурата, изясняват от Министерството на културата. Такова искане до министъра може да насочва всяко физическо или юридическо, също и общините.
След като страната насочи към ЮНЕСКО заявката, би трябвало да се приготви цялостна документи за паметника, която разказва освен по кое време е открит и какво съставлява, само че и подробна информация за всички типове реставрационни и консервационни работи, които са осъществявани върху него, правния му статут и така нататък по доста прецизни правила. Кандидатурите са изготвяни от Националния институт за паметниците на културата (сега Национален институт за недвижимо културно наследство). Документацията се преглежда на сесиите на Комитета за международно завещание, който преценя дали предлагането за включване да бъде утвърдено.
Критериите са строго избрани. Те са разнообразни за културните и за естествените забележителности, има характерни критерии и за градовете-историческите монументи. Основният критерии е паметникът да бъде с универсална стойност за цялото човечество, да е образец за креативен талант или неповторима културна традиция и други
Процедурата продължава 2 години и започва от 1 февруари на първата година. До май на идната година номинираните обекти се правят оценка. След още бюрократични стъпки решение за включване на препоръчаните обекти в Списъка на международното културно и естествено завещание взима Комитетът за международно завещание на годишната си сесия през юни-юли.
Последното регистриране на обект на културното завещание от нашата територия в регистъра на международното е направено през към този момент далечната 1985 година Голяма заслуга за включването на родни монументи в листата има известният археолог Магдалина Станчева, която дълги години е била представител на България в Комитета за международно завещание.
Проф. Николай Овчаров: Проблемите са повече от изгодите
Дали един обект е монумент на ЮНЕСКО или не – това не взема решение неговата туристическа същина. Това е мнението на проф. Николай Овчаров, който с екипа си към този момент 18-а година създава тракийския скален град Перперикон в Родопите, трансформирайки го в най-печелившото общинско дружество с над 200 000 гости годишно. Историкът изяснява, че няма предпочитание да аплайват за ЮНЕСКО, въпреки че в случай че пожелаят от община Кърджали, на чиято територия се намира тази историческа забележителност, стъпки в тази посока биха могли да се създадат. „ ЮНЕСКО сега, изключително след напускането на Съединени американски щати и Израел, няма задоволително финансиране. Там имаш повече проблеми, в сравнение с изгоди. Имахме български шеф на ЮНЕСКО и не получихме нищо за двата му мандата – освен Перперикон, всички. Нито един обект не е влезнал в листата на ЮНЕСКО за тия години. И не считам, че да се тръгне по цялата тая бюрократична линия е най-важното сега “, разяснява Овчаров.
Според него може би единствено Мадарският конник и Боянската черква имат добра посещаемост, само че и тя никога не е сравнима с тази на Перперикон. Така че наличието в регистрите на ЮНЕСКО е по-скоро въпрос на авторитет.
Нематериалното завещание на България
Българските обекти, включени в листата на нематериалното културно завещание на човечеството, са хорът на Бистришките баби (2008), нестинарството (2009), традицията на произвеждане на чипровските килими (2014), обичаят „ Сурва “ от Пернишко (2015), фолклорният фестивал в Копривщица (категория „ Добри практики “, 2016), както и най-новите в групата – мартеницата (колективна номинация на България, Румъния, Македония, Молдова) и българските читалища като институция, предаваща от остарели на млади културните обичаи в обществото (категория „ Добри практики “), които бяха одобрени с 2 дни разлика при започване на декември 2017 година В индикативната листа ред чакат високото многогласно пеене от Долен и Сатовча, както и двугласовото пеене от Неделино. Уникалното мъжко ледено хоро на Богоявление в Калофер към момента не е там, въпреки че пратеници на ЮНЕСКО преди дни обявиха на място, че от дълго време е трябвало да влезе в листата. Първо за това обаче би трябвало да се произнесе МК, а интернационалната процедура трае 3 години.
Мъжкото хоро в Калофер още не е даже в индикативната листа на нематериалното културно завещание.
Над два милиона и половина доходи са донесли за 2017 година българските обекти в листата на международното материално културно завещание на ЮНЕСКО. Цифрите, несъмнено, са ненапълно относителни, защото централизирана информация за това няма нито в Министерството на културата, нито в Министерството на туризма. Някои от музеите, отговарящи за съответните монументи, пазят данните като конфиденциални. Другаде обектите от този лист се посещават „ в пакет “ с други в съседство, само че отвън листата на организацията към Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета. На трети места пък, като Старинния Несебър и комплекса на Рилския манастир, приходите от културен туризъм се съчетават с тези от други типове туризъм.
Българските обекти, включени в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО, към този момент са 7 – Казанлъшката тракийска гробница, Боянската черква, Ивановските скални църкви край Русе, Мадарският конник край Шумен, Стария град в Несебър, Рилският манастир и тракийската гробница в с. Свещари, а в листата с естественото завещание на света са 3 – Национален парк Пирин, естествен резерват Сребърна и старите вековни букови гори на Карпатите и други райони в Европа (съвместно с други европейски държави). За съпоставяне – Италия и Гърция, европейските страни, директно след които за наша горделивост се нареждаме по броя на непокътнатите културно-исторически монументи, са вкарали общо надлежно 44 и 17 обекта в тези описи. Гръцките забележителности обаче са вписани там надалеч по-късно от родните. Ние сме съизмерими с белгийците, които в сърцето на Европа са записали също 10 феномена в регистъра.
ЮНЕСКО не е финансираща организация, тъй че България не получава нищо от нея за поддръжка и механически нововъведения на обектите. По-скоро е противоположното – тя би трябвало да влага, с цел да ги резервира в подобен тип, че да дават отговор на международните критерии, свидетелства опитът на попадналите в листите. Но пък не става дума и единствено за авторитет: тези обекти по принцип се чака да генерират огромен туристически поток и надлежно забележителна възвращаемост на вложените средства. В чужбина има организации, които провеждат турове особено към тях. Важно е обаче и по какъв начин ще ги разпространяваме, което е въпрос на национална политика.
Казанлъшката тракийска гробница е измежду първите наши забележителности, признати в листата – през 1979 година Всъщност там посетителите влизат в „ препис “ на паметника, който може да бъде прегледан във всеки ден през годината. Още през 1973-1974 година от екип, управителен от арх. Младен Панчев, е построено копие в мащаб 1:1 за туристите, с цел да се запази оригиналът. За 2017-а над 41 000 души (над 24 хиляди българи и съвсем 17 хиляди чужденци) са се отбили в него, генерирайки доход от повече от 165 000 лева при междинна цена на билета 4 лева (стандартният е 6 лева, само че има разнообразни отстъпки и пакетни билети). Сумите се реинвестират в обекта. Все повече любознателни от азиатските страни – Япония, Китай, Тайван, имат интерес към гробницата, установил е Момчил Маринов – шефът на локалния исторически музей „ Искра “, който стопанисва старината. Музеят е извършил план за дигитализиране на съществени експонати от тракийската ера, а преди 4 години бе възобновено напълно експозиционното пространство в копието на тракийската гробница.
Паметникът от ІV-ІІІ в прочие Хр. е единственият от този тип в целия свят. Но в истинската гробница се влиза единствено и само от експерти. Казанлъшката тракийска гробница е самобитна „ ракета притежател “ за вписването на Долината на тракийските владетели в листата на ЮНЕСКО, изяснява той. През 2016 година Долината на тракийските владетели бе вписана в Индикативната листа (на чакащи утвърждение обекти) на ЮНЕСКО, прецизира зам.-директорът Радослав Петков. Статутът на зоната, в която се намира паметникът, не разрешава осъществяването на никакви действия, които биха могли да застрашат положението му.
Що се отнася до тракийската гробница в с. Свещари (в листата от 1985 г.), там посетителите влизат в оригинала от първата половина на ІІІ в.пр. Хр. - царска гробница, в която евентуално е заровен гетският държател Дромихет. Около 15 000 души са я посетили през 2017 година - с 4-5% повече от миналата, инкасирайки по груби сметки близо 100 000 лева при цена на общоприетия билет 10 лева и 50% понижение за учащи и пенсионери. „ Звучи малко нескромно, само че това е един от най-добре поддържаните български монументи в листата на ЮНЕСКО. Тъй като предоставяме за достъп оригинал, съблюдава се избран ограничаващ режим-заедно могат да влязат най-много 8 души плюс екскурзовод за 15 минути, всяка седмица осигуряваме 48 часа профилактика, а от зимния сезон от декември до март обектът не работи “, уточни за „ Монитор “ Боряна Матева, шеф на Историческия музей в Исперих, който се грижи за гробницата в Свещари. Разходите са солидни: единствено електрическата енергия зиме коства 3000 лева месечно, 10 души обслужват обекта, само че той съумява да се самофинансира, акцентира тя.
Приблизителните доходи от входни такси за Ивановските средновековни скални църкви от ХІІІ в. са в размер на 50 000 лева, като през 2017 година са ги посетили повече от 14 400 души, над 6000 от които чужденци, споделя Силвия Костадинова от Регионалния исторически музей в Русе. В момента чака утвърждение план по стратегия „ Трансгранично съдействие “ за построяването на посетителски център. За обекта, който е в листата на ЮНЕСКО от 1979-а, се прави периодически отчет, който отразява положението му.
Боянската черква под разпореждането на Националния исторически музей през 2017-а е посетена от 75 700 души – с над 20 000 повече от миналата, което се изяснява с по-добра реклама и повишен брой на нискотарифните туристически полети, акцентира специалистът Мариана Трифонова. Обектът е обичан на испанци и италианци. И сегашният шеф доцент Бони Петрунова, и някогашният проф. Божидар Димитров обявиха, че приходите от него са комерсиална загадка. Но при цени на билетите (индивидуални и комбинирани) 10, 12, 14 лева (има и понижения по 1 и 2 лева.), евентуално те се движат сред 500 и 750 хиляди. Сумите за поддръжка, реституция и така нататък варират според от потребностите, като се отделят от общия бюджет на НИМ, който дава отговор общо за 4 филиала. Божидар Димитров изясни, че е правил последно реституция напълно с дарения на стойност близо 200 000 лева.
Националният историко-археологически резерват Мадара е събрал в едно богата история, многообразие от археологически монументи, красива природа и неповторим скален релеф – Мадарския конник.
Скалният барелеф Мадарският конник, който се стопанисва от Регионалния исторически музей – Шумен, през 2016 година е бил посетен от 62 607 туристи, а през 2017 година - от 65 696, с над 3000 повече. Около една трета от приходите, които паметникът носи от културно-исторически туризъм, се реинвестират в поддръжката му, изясни шефът на музея Даниел Руменов. Държавна дотация те не получават. Цената на билетите там е 5 лева, 2 лева за пенсионери и учащи, само че има и категории, които имат право на безвъзмезден достъп. Ако по хипотеза приемем, че междинната платена сума за вход е 3 лева, приходите не би трябвало да са по-малко от 197 000 - 200 000 лева
Разкошните барелефи в Свещари приказват за високоразвитата просвета на тракийското племе гети. Около 500 000 лева доходи тази година е осъществил музеят в Стария град на Несебър, който управлява 8 обекта и експозиции от целия комплекс, фигуриращ в листата на ЮНЕСКО. Иначе няма по какъв начин да се дефинира какъв брой от курортистите, пристигнали там за отмора, са минали през старинната част на града и къде какъв брой са похарчили. В музея „ Старинен Несебър “ през 2017-а, която се регистрира като добра година, са се разписали близо 125 000 гости, 90% от които чужденци, разкрива шефът Петя Кияшкина. Комбинираният билет там коства 25 лева, самостоятелните са по 6, 3 и така нататък - създадена е богата система от понижения. Стария Несебър е обект на годишен мониторинг от ЮНЕСКО, само че паниката за отпадането му от листата е пресилена. Той даже не е разгласен за „ монумент в риск “ и не може автоматизирано да бъде изваден от там, а и общината взема ограничения обстановката да се усъвършенства, разяснява Кияшкина.
Приходите от музейната експозиция в комплекса на Рилския манастир предходната година са 451 000 лева, обезпечени от 79 000 туристи, които по отношение на 2016-а са се нараснали с близо 17 000, посочи директорката на музея към обителта Живка Мантаркова. За последната година е получена и държавна дотация в размер на 200 000 лева
Ивановските скални църкви пазят средновековни фрески. Как се влиза в влиятелния лист
Включването на културен монумент или естествена забележителност в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО се прави по строго избрана процедура. Първата стъпка е заявление от страна на съответната страна, че желае даден монумент да бъде включен в регистъра. Тогава той се вписва в така наречен „ индикативна листа “. Към министъра на културата действа Работна група за актуализиране на тази индикативна листа за България. В момента в нея от 1984 година чакат античният град Никополис пъкъл Иструм, Бачковският манастир, късноантичната гробница в Силистра, пещерата Магура с рисунки от бронзовата епоха, Мелник с Роженски манастир, две неолитни селища до Стара Загора, Побитите камъни, Белоградчишките скали, а от 2004 година - Стария Пловдив, тракийската гробница със фрески край с. Александрово и други
Искането за регистриране като международно завещание може да се прави единствено за недвижими културни полезности със статут „ национално значение “, включени в Индикативната листа за културно и естествено завещание на България минимум една година преди показване на кандидатурата, изясняват от Министерството на културата. Такова искане до министъра може да насочва всяко физическо или юридическо, също и общините.
След като страната насочи към ЮНЕСКО заявката, би трябвало да се приготви цялостна документи за паметника, която разказва освен по кое време е открит и какво съставлява, само че и подробна информация за всички типове реставрационни и консервационни работи, които са осъществявани върху него, правния му статут и така нататък по доста прецизни правила. Кандидатурите са изготвяни от Националния институт за паметниците на културата (сега Национален институт за недвижимо културно наследство). Документацията се преглежда на сесиите на Комитета за международно завещание, който преценя дали предлагането за включване да бъде утвърдено.
Критериите са строго избрани. Те са разнообразни за културните и за естествените забележителности, има характерни критерии и за градовете-историческите монументи. Основният критерии е паметникът да бъде с универсална стойност за цялото човечество, да е образец за креативен талант или неповторима културна традиция и други
Процедурата продължава 2 години и започва от 1 февруари на първата година. До май на идната година номинираните обекти се правят оценка. След още бюрократични стъпки решение за включване на препоръчаните обекти в Списъка на международното културно и естествено завещание взима Комитетът за международно завещание на годишната си сесия през юни-юли.
Последното регистриране на обект на културното завещание от нашата територия в регистъра на международното е направено през към този момент далечната 1985 година Голяма заслуга за включването на родни монументи в листата има известният археолог Магдалина Станчева, която дълги години е била представител на България в Комитета за международно завещание.
Проф. Николай Овчаров: Проблемите са повече от изгодите
Дали един обект е монумент на ЮНЕСКО или не – това не взема решение неговата туристическа същина. Това е мнението на проф. Николай Овчаров, който с екипа си към този момент 18-а година създава тракийския скален град Перперикон в Родопите, трансформирайки го в най-печелившото общинско дружество с над 200 000 гости годишно. Историкът изяснява, че няма предпочитание да аплайват за ЮНЕСКО, въпреки че в случай че пожелаят от община Кърджали, на чиято територия се намира тази историческа забележителност, стъпки в тази посока биха могли да се създадат. „ ЮНЕСКО сега, изключително след напускането на Съединени американски щати и Израел, няма задоволително финансиране. Там имаш повече проблеми, в сравнение с изгоди. Имахме български шеф на ЮНЕСКО и не получихме нищо за двата му мандата – освен Перперикон, всички. Нито един обект не е влезнал в листата на ЮНЕСКО за тия години. И не считам, че да се тръгне по цялата тая бюрократична линия е най-важното сега “, разяснява Овчаров.
Според него може би единствено Мадарският конник и Боянската черква имат добра посещаемост, само че и тя никога не е сравнима с тази на Перперикон. Така че наличието в регистрите на ЮНЕСКО е по-скоро въпрос на авторитет.
Нематериалното завещание на България
Българските обекти, включени в листата на нематериалното културно завещание на човечеството, са хорът на Бистришките баби (2008), нестинарството (2009), традицията на произвеждане на чипровските килими (2014), обичаят „ Сурва “ от Пернишко (2015), фолклорният фестивал в Копривщица (категория „ Добри практики “, 2016), както и най-новите в групата – мартеницата (колективна номинация на България, Румъния, Македония, Молдова) и българските читалища като институция, предаваща от остарели на млади културните обичаи в обществото (категория „ Добри практики “), които бяха одобрени с 2 дни разлика при започване на декември 2017 година В индикативната листа ред чакат високото многогласно пеене от Долен и Сатовча, както и двугласовото пеене от Неделино. Уникалното мъжко ледено хоро на Богоявление в Калофер към момента не е там, въпреки че пратеници на ЮНЕСКО преди дни обявиха на място, че от дълго време е трябвало да влезе в листата. Първо за това обаче би трябвало да се произнесе МК, а интернационалната процедура трае 3 години.
Мъжкото хоро в Калофер още не е даже в индикативната листа на нематериалното културно завещание. Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ